Независимо дали ученикът е дете или възрастен, началото обикновено е посветено на запознаване с инструмента, правилната позиция на тялото и няколко основни принципа, върху които постепенно ще се изграждат всички следващи умения.
За напълно начинаещия клавиатурата първоначално може да изглежда като дълга поредица от еднакви клавиши. Една от първите задачи е да се разбере как са организирани тоновете. Черните клавиши са разположени в повтарящи се групи от по два и три и служат като удобен ориентир за намиране на белите клавиши и съответните тонове.
Паралелно с това преподавателят обикновено обръща внимание на начина, по който ученикът седи пред пианото. Височината на стола, разстоянието до инструмента, положението на ръцете и китките изглеждат като малки подробности, но са важни за изграждането на правилна техника. Ако още в началото се създаде навик за прекалено напрежение в раменете, ръцете или пръстите, по-късно той може да затрудни свиренето.
Първите упражнения често са съвсем кратки. Целта не е да звучат впечатляващо, а ученикът да започне да контролира отделните пръсти и постепенно да координира двете ръце. Именно тази координация е едно от нещата, които в началото изглеждат необичайни – лявата и дясната ръка трябва да изпълняват различни задачи едновременно.
Постепенно започва и запознаването с нотите. За начинаещия нотният текст може да изглежда като напълно непознат език, но не е необходимо всичко да бъде научено наведнъж. Обикновено се започва с ограничен брой ноти и лесни ритмични стойности, които веднага се свързват с конкретни клавиши.
Това е важен момент в обучението. Целта не е ученикът механично да запомни къде трябва да постави пръстите си за една конкретна мелодия, а постепенно да разбере връзката между написаната нота, нейния ритъм и звука, който трябва да произведе.
Ритъмът също присъства още в първите уроци по пиано. Начинаещият трябва да усети разликата между различните нотни стойности и да започне да поддържа равномерно темпо. Понякога упражненията се изпълняват чрез броене или пляскане, преди изобщо да бъдат изсвирени на пианото.
Колко бързо ще започне свиренето на истински произведения зависи от възрастта, подготовката и начина на обучение. При някои ученици още през първите занятия могат да се включат много кратки и лесни мелодии. Това има важен психологически ефект – човек получава усещането, че действително прави музика, а не просто изпълнява технически упражнения.
Особено при децата е важно началото да не бъде претоварено с теория. Ако първите няколко месеца се превърнат единствено в изучаване на правила, има риск първоначалният интерес бързо да изчезне. Теорията е необходима, но е най-полезна, когато ученикът веднага разбира как тя се свързва с музиката, която свири.
При възрастните начинаещи има друг често срещан проблем – прекалено високите очаквания. Човек може да слуша определено произведение от години и да реши, че иска да се научи да го свири. След два или три урока обаче открива колко много отделни умения стоят зад привидно естественото движение на опитния пианист.
Това не означава, че възрастните учат по-трудно във всяко отношение. Те често разбират обясненията по-бързо, могат по-съзнателно да организират упражненията си и имат ясна мотивация защо искат да свирят. Необходимо е просто да приемат, че координацията и техническите умения се изграждат постепенно.
Индивидуалното темпо е важна част от обучението. Един ученик може бързо да чете нотите, но да има затруднения с ритъма. Друг може лесно да запомня мелодии по слух, но да му е трудно да следи нотния текст. Затова добрата програма не трябва механично да бъде еднаква за всички.
При децата родителите понякога търсят предварителен отговор дали детето има талант и към какво е най-добре да бъде насочено. Някои семейства се интересуват от различни подходи, включително практики като изготвяне на годишен хороскоп, но когато става въпрос за музикално обучение, най-практичният начин да се установи интересът е детето действително да опита. Желанието да се връща към инструмента и постепенното развитие на уменията дават много по-конкретна информация.
Един от най-важните въпроси след началото на уроците е колко трябва да се упражнява ученикът вкъщи. В първите месеци не е необходимо това да означава часове пред пианото. Често кратката, но редовна практика е много по-полезна от едно продължително упражнение веднъж седмично.
Десет или двадесет концентрирани минути всеки ден могат да помогнат за постепенното изграждане на координация и увереност. С напредването времето естествено може да се увеличава според целите на ученика.
Грешките също са нормална част от процеса. В началото ще има грешни клавиши, объркан ритъм и моменти, в които двете ръце просто отказват да работят независимо. Опитът всичко да бъде изсвирено бързо обикновено само увеличава грешките. Значително по-полезно е трудният пасаж да бъде разделен на малки части и да се упражнява бавно.
Първите месеци на обучение по пиано всъщност не са толкова за научаването на много произведения, колкото за изграждането на основа. Правилната позиция, координацията, чувството за ритъм, четенето на ноти и навикът за редовно упражняване постепенно започват да работят заедно.
А моментът, в който ученикът за първи път успее да изсвири цяла мелодия свободно от началото до края, обикновено показва защо всички тези малки стъпки са били необходими. Оттам нататък пианото постепенно престава да изглежда като сложна клавиатура и започва да се превръща в инструмент, чрез който човек действително може да прави музика.

.jpg)

0 comments:
Post a Comment
Note: Only a member of this blog may post a comment.