Подготовката за първия урок по плуване за деца
във Варна не започва в съблекалнята, а два-три дни по-рано, вкъщи. Не с
упражнения и не с наставления, а с разговор и с няколко дребни неща, които
премахват изненадите. Дете, което знае какво го чака, влиза във водата много
по-спокойно от дете, което е доведено „на изненада“.
Ето какво реално помага и какво по-скоро
пречи.
Говорете конкретно, а не
успокоително
„Няма да е страшно“ звучи като утеха, но
детето чува друго — че има от какво да се страхува. По-полезно е да опишете
какво ще се случи: ще влезете в голяма зала с басейн, ще има други деца, ще се
преоблечете, ще ви посрещне треньорка.
Кажете и колко ще продължи. Времето е
абстрактно за малките, затова го вържете за нещо познато — „колкото един
епизод“, „колкото пътя до баба“. Така детето има рамка и не пита на всеки две
минути кога свършва.
Не обещавайте неща, които не зависят от вас.
„Ще плуваш като рибка още днес“ е обещание, което ще ви струва доверието на
детето още на първата тренировка.
Банята вкъщи е най-добрата
репетиция
Няколко дни преди урока превърнете къпането в
кратка игра. Полейте главата с чаша вода отгоре — не изненадващо, а с
предупреждение и с броене. Покажете как се духа във водата, докато се появят
мехурчета. Оставете детето да опита само.
Целта не е техника, а привикване. Голяма част
от детския страх в басейна идва точно от две неща: вода по лицето и вода в
очите. Ако детето вече е свикнало с тях вкъщи, треньорът може да започне работа
от следващата стъпка.
Ако детето откаже — спрете. Настояването вкъщи
носи същите последствия като насилието в басейна. Ясна и Ева Бербенкови работят
точно по този принцип: дете, което се страхува, първо трябва да се почувства
сигурно, чак после се учи да плува.
Какво да сложите в чантата
Списъкът е кратък и се събира предната вечер,
за да не се гони сутринта. Бански, който детето вече е пробвало вкъщи и не му
убива. Плувна шапка. Очила — задължително пробвани преди това, не нови от
кутията. Джапанки, хавлия и найлонов плик за мокрите неща.
Добавете и малка бутилка вода и нещо леко за
след тренировката. Децата излизат от басейна изгладнели и уморени — това е
нормално, водата отнема повече енергия, отколкото изглежда.
Дайте на детето да носи чантата си, ако може.
Дребно е, но създава усещане, че това е негово занимание, а не поредното място,
на което го водят.
Денят на самия урок
Хранете детето поне час преди тренировката и
то леко. Пълен стомах във водата е неприятен, а гладно дете се разсейва бързо.
Дойдете 10–15 минути по-рано. Това време не е
загубено — детето вижда залата, чува шума, свиква с мястото, преди някой да
иска нещо от него. Разликата в поведението между дете, което е дошло навреме, и
дете, което е дотичало в последната минута, е огромна.
Ако графикът ви е натоварен, изберете час, в
който наистина не бързате. Едно от предимствата на школата е, че тренировки има
всеки ден и родителят избира кога — използвайте го, за да не превърнете
плуването в поредното нещо, което гоните.
Три неща, които е по-добре да не
правите
Не подкупвайте. „Ако влезеш във водата, ще ти
купя…“ превръща плуването в услуга към вас, а не в нещо, което детето прави за
себе си. След третия път цената расте, а желанието не.
Не заплашвайте и не се шегувайте със страха.
„Ще те хвърля в дълбокото“ е шега за вас и обещание за детето.
И не сравнявайте — нито с брат, нито със
съседското дете, нито със себе си на неговите години. Всяко дете тръгва от
различна точка и точно затова първите уроци по плуване за деца са индивидуални — един треньор и едно дете, без публика и без чуждо
темпо.
И накрая
Подготовката не е за това детето да се
представи добре. Тя е за да няма изненади — нито от мястото, нито от водата,
нито от вас. Останалото е работа на треньора и въпрос на редовност.
А ако въпреки всичко детето влезе намръщено и
излезе намръщено, не приемайте първия път за присъда. Плуване за деца във Варна
се учи с месеци, не с часове, и почти всяко дете има един урок, за който после
никой не си спомня.
Ясна и Ева са близначки и самите те са във
водата от тригодишни — минали са през всичко това от другата страна. Затова и
подготовката, за която говорим тук, не е формалност, а най-краткият път детето
да свикне с басейна. А във Варна това е умение, което рано или късно опира до
морето.




0 comments:
Post a Comment
Note: Only a member of this blog may post a comment.